Подхлъзнах се… и даже паднах
наивно, семпло, близо до шега
забързаното с бавно се разменяше,
а календарът търсеше стена
и улици улици срещаха
с нервни завои, ревниви решетки встрани
шумолене на стара хартия прегъваше думите -
навярно невярно е, че там била съм почти,
недоволно неволно в деня се изливаше,
това от което все бягах от страх,
познавах ли всичко, което се скриваше
или беше измислено, онова което не бях…
До крайност се кри дори драскотината
без конфликти и факти, без добра и лоша страна,
философски се казва, че и това ще отмине…

Той не знае къде съм била…