9 nov 2012, 23:12

Подпетена душа

Poesía » Otra

1.1K 0 4

подпетих си душата

и запалих небето

(хърка денем и нощем,

до побъркване)

ръждясалите панти

на сърцето

пролайват ог скука

(абракадабра,

сим салабим)

а мислех че няма нищо

по-интересно от това

да си дете

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

beti

2013-04-03T16:54:08+03:00
ANG (Ангел)

вече се обадих на 112 да гасят пожарчето ти

2012-11-10T18:06:30+02:00
Laska (Ласка Александрова)

нали

2012-11-10T17:31:07+02:00
Donka900 (Триб Трибс)

Усмихна ме!"Подпетих си душата и запалих небето".6

2012-11-09T23:32:13+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0