Подслон

Здравей, ще кажа първо аз за мен:

по-усмихната съм под дъжда, отколкото в слънчев ден,

обичам музика, книги, лампички и сладолед,

еднакво радвам се на мила картичка и на голям букет.

Дълбоко крия десетки страхове,

наред със списък от срамни грехове.

Пожелавам си нещо, когато видя летящи комети,

но не се моля за любов, а за красиви моменти.

Познавам лъжите, но обикновено си мълча,

стоя си тихо и търся истината зад всички лица.

Имам суперсила и тя ме мъчи всеки път,

виждам и чувствам болката на всеки тук.

Няма какво да направя обикновено,да,

но ме изяжда една тежка вина.

Как да мълча и мисля рационално,

когато стоиш толкова счупен емоционално?

Ела, аз съм добър слушател,

поговори си с мен, дори да не съм ти приятел.

Може да не помогна особено с проблемите,

но да споделиш понякога помага с дилемите.

Здравей, кажи ми още за теб!

Може да се разходим, води ме напред.

Имаш ли любими филм и книга?

Влюбвал ли си се някога в героиня?

Музиката кара ли сърцето ти да бие бързо?

Нощта спокойно ли ти действа или тъжно?

Мечтаеш ли да пътуваш по света?

А да имаш къщичка, съпруга и деца?

Заглеждаш ли се по звездите?

Разпознаваш ли лъжите?

Защо си тъй самотен в тълпата?

Какво е това, що мъчи ти душата?

Здравей, знам, че е страшно да говориш.

Съгласна съм дори с мен малко да поспориш.

Ела при мен, аз в замяна не искам нищо!

Само за малко да ти дам подслон от всичко.