16 mar 2015, 12:47

Покажете ми тая звезда 

  Poesía » Otra
882 0 12

 

Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя.

Аз не помня света, помня само надеждата.
И над мен, и под мен е небе.
Но къде е оная звезда,
покажете ми я – къде е?
Тая плаха звезда, която е мое дете.
Аз ù пратих човека, който сега я владее.

 

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??