1 nov 2016, 18:41

Покаяние

  Poesía
456 0 0

на Мариана

 

Спокоен мога сега от този свят да си отида!

Едва ли в пъкъла ще гния с неопростени грехове?!

Не ме винете във безбожие!

Вярвам в моя Бог – Съвестта си!

Да се изповядам на фалшивите брадичи – аз не мога!

Нима човекът може Бог да бъде?

Той сам в душата го създава!

Прости ми не владика,

а Жената, която нараних!!!

Най-скъпото – Мама – можех от нея да отнема...!

Виела от болка, когато късала плода на любовта ни...!

И проклинала мига – на туй жадувано зачатие...!

...Но...., ако ме питате – защо съм се презирал,

дори и там – на Север – в дивата тайга?

То е, че предателите ненавиждам,

предали себе си, а после обичта...!

И таз Жена – сега отново ме обича,

та още по-жестоко да ме нарани...!

Какво пък...? Вече спокойно мога да си ида...!!!

                                                    Шани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Шани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...