на Мариана
Спокоен мога сега от този свят да си отида!
Едва ли в пъкъла ще гния с неопростени грехове?!
Не ме винете във безбожие!
Вярвам в моя Бог – Съвестта си!
Да се изповядам на фалшивите брадичи – аз не мога!
Нима човекът може Бог да бъде?
Той сам в душата го създава!
Прости ми не владика,
а Жената, която нараних!!!
Най-скъпото – Мама – можех от нея да отнема...!
Виела от болка, когато късала плода на любовта ни...!
И проклинала мига – на туй жадувано зачатие...!
...Но...., ако ме питате – защо съм се презирал,
дори и там – на Север – в дивата тайга?
То е, че предателите ненавиждам,
предали себе си, а после обичта...!
И таз Жена – сега отново ме обича,
та още по-жестоко да ме нарани...!
Какво пък...? Вече спокойно мога да си ида...!!!
Шани
© Шани Todos los derechos reservados