11 nov 2008, 1:34

Покорен 

  Poesía
551 0 2
Покорен

От Ерато за момент озарен,
аз забравих за миг Калиопа,
долетях чист-лъчист в летен ден,
и на сърцето ти нежно потропах.

Отвори ми, ето идвам ти сам,
гол и бос и безгрижно печален,
вдигам взор към теб в твоя храм,
пожали мен много-страдалния.

Като бедния дрипав Диего,
слагам копие и смачкан шлем,
пред твойте порти и пред Него.
Спри време!  Моля  се ден подир ден.

Ти ме гледаш там от балкона...
с ветрило черно и пременена,
боже мой шептя пред иконата,
в храма тъжен на Мелпомена.

Изведнъж предвестие, гълъб бял,
една кърпичка лети към мен,
аз не вярвам и тръпна цял отмалял
с тази нова любов покорен!

12.04.2008 18:57 ЕЕТ Букурещ, 

© Ми Ки Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "аз не вярвам и тръпна цял отмалял
    с тази нова любов покорен!"
    Невероятна МУЗА имаш,Милчо!Топъл и нежен стих,а ти си изпълнен със Вселенска обич и раздаваш ли,раздаваш...
  • Благадаря Ви прелестни и нежни
    Пош, и Никол!!
Propuestas
: ??:??