Покровител

Ела отново, появи се пак за малко и изчезни
Изпий всичко от мен както само ти можеш
Обещай ми всичко и ме накарай да повярвам
Остави ми надеждите с които да живея
Дай ми тъмния си поглед който само ти имаш
Използвай пак силите си и накажи душата ми със себе си
Отрови мислите ми и вземи всичко
Вземи го, аз не го искам, твое е
Играй си с ума ми като с детска играчка
Предизвиквай ме пак и пак за да потъна повече
Знам, ти това искаш, да знаеш че притежаваш нещо
Да имаш всичко за да можеш да му обръщаш гръб по всяко време
Примамвай ме отново с деликатната си грубост
Появи се пак с увереността в погледа ти
И изчезни както правиш за да те искам повече
Вземи доверието ми и го потъпкай като нищо
Защото знаеш че пак ще се доверя
Поискай всичко за да ти кажа не и после пак да ти угодя
Покажи колко се интересуваш и отново обещай
Излъжи ме с тъмния си поглед и ще повярвам пак на гласа и думите ти
Хвани ме точно преди да потъна и ме издърпай до себе си
Направи го и ме пусни да падна отново
Накарай ме да се усмихна, а после открадни усмивката и избягай
Бъди мил и примамлив, а после стани лош и безразличен
Ревнувай безпричинно за нещо което не искаш да имаш
Направи така че и нещото да ревнува
Придърпай всяка моя мисъл и представа към себе си
И после ги смачкай като изписан лист хартия, запален и изгарящ
Изгони ме отново от времето си и после пак ме поискай
Отхвърли ме когато ме имаш, за да копнея отново
Ядосай ме и ме накарай да те мразя, за да видиш обратното в очите ми
Обвини ме и се оправдай, затвори се в себе си
Скрий погледа си и ме принуди да го търся отчаяно
Замълчи и си тръгни отново без думи
Това е твоя свят нали, в него няма място за други
Има място само за теб и страховете ти.