Търся смисъл в безсмислието | |
на всяка секунда… ................................... |
|
И само разум | |
ще те превърне | |
във страдалец. | |
Но ако само се научиш | |
с мислите да бягаш | |
понякога | |
във други измерения. | |
Ти си помагаш | |
да владееш | |
поредна ситуация, | |
сервирана ти от | |
живота, | |
който кратък е. | |
Пести секундите, | |
те бягат! | |
Обръщай ги към | |
себе си | |
и изживявай | |
всеки миг. | |
И - появи ли се усмивка - | |
жив си! | |
Това не го забравяй! | |
А… разумът? Той | |
нека си стои | |
… за другите, | |
редовните, "нормални" дни. |
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
Значи съм избягал... и съм жив...
Мъдри стихове пишеш, Мариана!
Поздравления и от мен!