12 jun 2006, 20:39

ПОЛЯНАТА

  Poesía
1K 0 2

ПОЛЯНАТА


Плуваш сред безкрайната поляна
Пътят ти осеян е с цветя
Гмурваш се плавно в аромата
И забравата подава ти ръка


Чувства притъпени ти изпитваш
Нирваната прогони вечната вина
Гледка замъглена от измами
Потъваш сред тази празнота


Вътре ще се стопли ли студа
Сякаш на поляната заспиваш
Но вътре ще изгубим ли деня
Или вечен той умира с нас сега


Откакто
Аз изгубих вече нямам
Сълзи
Не мога днес да роня
Зрънца
От класовете на живота
Избягах
За да бъда днес
Различен
От последния ден остани
Останах
И да бягам аз
Не мога
Да съществувам
Затова ти бъди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...