12 jun 2006, 20:39

ПОЛЯНАТА

  Poesía
1K 0 2

ПОЛЯНАТА


Плуваш сред безкрайната поляна
Пътят ти осеян е с цветя
Гмурваш се плавно в аромата
И забравата подава ти ръка


Чувства притъпени ти изпитваш
Нирваната прогони вечната вина
Гледка замъглена от измами
Потъваш сред тази празнота


Вътре ще се стопли ли студа
Сякаш на поляната заспиваш
Но вътре ще изгубим ли деня
Или вечен той умира с нас сега


Откакто
Аз изгубих вече нямам
Сълзи
Не мога днес да роня
Зрънца
От класовете на живота
Избягах
За да бъда днес
Различен
От последния ден остани
Останах
И да бягам аз
Не мога
Да съществувам
Затова ти бъди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...