12 jun 2006, 20:39

ПОЛЯНАТА

  Poesía
1K 0 2

ПОЛЯНАТА


Плуваш сред безкрайната поляна
Пътят ти осеян е с цветя
Гмурваш се плавно в аромата
И забравата подава ти ръка


Чувства притъпени ти изпитваш
Нирваната прогони вечната вина
Гледка замъглена от измами
Потъваш сред тази празнота


Вътре ще се стопли ли студа
Сякаш на поляната заспиваш
Но вътре ще изгубим ли деня
Или вечен той умира с нас сега


Откакто
Аз изгубих вече нямам
Сълзи
Не мога днес да роня
Зрънца
От класовете на живота
Избягах
За да бъда днес
Различен
От последния ден остани
Останах
И да бягам аз
Не мога
Да съществувам
Затова ти бъди

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...