Помни

19 feb 2019, 14:27

Poesía

427 0 2

Да заздравей, да преболи
озъбената тъмна рана
и остриета от стрели
в утробата да не останат.

Във кратък миг да се смири
неверието във очите.
Да не пълзиш по канари,
очаквайки богатства скрити.

Денят ти да те потопи
в отдавна чакана нирвана.
Да ти е люлка, бряг, а ти
с илюзиите да престанеш

да правиш мост и път и брод.
В мига докрай да се разтвориш!
Един е този луд живот
и няма шанс да го повториш!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.