Във душата ми едно такова - меланхолично.
Разбираш ли, аз все пак съм нещо различно.
Думите излизат от мене поетично,
ще опитам да ти кажа нещо лично.

Помниш ли вечер листата, децата, люлките,
прибирах се вкъщи - мръсни бяха обувките.
Вятъра си играеше със косите ми,
но пък нещо вълнуваше дните ми.

Помниш ли жълто-червените есенни листа,
омайното слънце, прегръдките във нощта?
Игрите на карти, филми до зори,
сърцето ми, което за тебе гори.

Грешка на езика - гореше, кървеше, болеше,
да, всичко в минало свършено време беше.
Затова живот приятен ти желая,
и че си тръгнах от тебе, не се кая.