Погледнù ти луната сияйна,
помниш ли, това бе нашта луна?
Помниш ли нашата тайна,
словата, прошепнати под дъжда?

Помниш ли, бях твоята малка принцеса,
момичето с вълшебни очи,
твоята красива кукличка нежна,
помниш ли, заедно крояхме мечти?

Помниш ли, да ме обичаш ти закле се,
в тишината на небесните звезди?
Да ме обичаш и да бъда твоя,
дорде сърцето ти тупти.

Но дойде утрото и луната изчезна,
умряха малките горящи светлинки,
дойде утрото и слънцето блесна,
а пламъкът му нещо в теб промени.

Не усетих тогава тази промяна
и наивно, малко по детски дори,
те целунах нежно, пламенно, замечтано,
прошепвайки: "ще се видим, нали?".

Гледам и днес аз луната сияйна,
и още чувам шепота ти в нощта,
още пазя нашата тайна,
макар да знам, че ти звездичка си сега.