27 may 2018, 16:26

Помня те

  Poesía » Otra
510 0 0

 

Помня те когато тичахме на воля.

Детството щастливо, споделяхме си двама.

Тичах подир теб футбол да играя,

а ти с усмивка гонеше ме пак .

 

Молех те с моите кукли да си поиграем,

ала ти ми казваше – не може,

не виждаш ли, че  мъж съм,

ще те пазя утре от неволи.

 

Когато детството отмина, ти пое по своя път.

Стана мъж достоен и красив,

имаше детенце и семейство мило,

но тогава ненадейно съдбата промени ни.

 

Отнете тя от нас по начин, толкова жесток.

Човешка грешка или лош късмет,

какво значение има мили И...

остана само спомена за теб.

 

Не ще забравя те и днес отново,

на гроба оставям ти цветя.

Зная, няма връщане от там,

ти за мен оставаш, моят малък братовчед.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...