Понякога
Понякога те търся във съня си
и често те откривам там,
приседнал, затаил дъха си,
в очакване на теб да се отдам.
Понякога те виждам в непознати,
препускайки с поредния трамвай,
пътувам аз до същността ти,
но спирките все нямат край.
Понякога те включвам във мечтите,
да бъдем заедно, ти да си до мен,
да съхраним дълбоко любовта си
и тъй да се занижат ден след ден.
И ето, при поредната ни среща,
отново всеки е студен,
мълчи, прикрива чувствата си вещи
от страх, да не е наранен.
И в двата паралелни свята –
мисловния и явния-жесток,
живеем, разминаваме се някак,
избрали гордост, не любов.
П.П.
19.07.2014г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Преслава Петкова Todos los derechos reservados
