Понякога
Понякога се чувствам незначителна.
(Понякога ли казах? Всеки ден...)
Животът - страховита въпросителна -
минава бавно, бавно покрай мен.
Понякога се чувствам много дребна,
та виж го само слънцето къде е!
А аз от тука - тъжна, непотребна,
му махам със мечти и със идеи.
Понякога се чувствам изморена
от хорски фалш, лъжи и лицемерие.
Душата ми - от хули омърсена -
не помни вече думата "доверие".
Понякога светът ме плаши страшно
със свойта слепота и своя егоизъм.
Изглежда някак чужд, а уж е наш. Но
забравихме да го нашарим с оптимизъм.
Понякога (дори в горещи дни)
усещам студ. Мирише ми на зима.
Тогава пак съм малка. Без мечти.
В такива дни не искам да ме има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
