30 nov 2008, 11:24

Последен поглед

  Poesía
965 0 11


Ти виждал ли си как умира птица,
отпуснала безпомощна криле,
протегнала към хората главица
за помощ... докато смъртта я прибере.

Ти би ли ронил сълзи заради нея
и би ли я поел във своите ръце?!
"Погледай ме... аз таз последна песен пея" -
и ще затихне малкото сърце.

Крилете и ще бъдат толкоз леки
и ще полети към други светове,
по пътища така далеки
ще иде там, където няма дъждове.

                                              16:35
                                               29.11.2008

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти виждал ли си как умира птица,
    отпуснала безпомощна криле,
    протегнала към хората главица
    за помощ... докато смъртта я прибере.

    Прекрасно е...разчувства...
  • интересно е
  • много тъга и красота видях в този стих...красиво изпята болка...
    с обич, Надежда...имаш прекрасно име...
  • Тъжно и красиво! Поздрави!
  • Много ми хареса.Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...