Не съм пророк, за да вестя...

За нещо важно тъй съм неспокоен днес!

Не съм уредник, но греша ли?

Че ще вещая тъжна вест?

Сега пред труден избор съм изправен аз,

но дваж по-трудно ще е ваш'то начинание.

Небивалици слушали до днес,

не вярвате, че нужно ви е наказание!

Не сте превили никому снагата

да лази сред пръстта или да страда!

Но как така ще сте виновни пак?

Защо   ли   пак на някой 

ближният нечестно му отне съдбата?

Понякога се ровим в пепелта

да търсим отговор на работи отдавнашни...

Понякога тъй вярваме, че пък били сме съпричастни,

на случки, много преди нас решавани.

Но пак така понякога виновни сме.

За знаците, които явно очевадни били са за нас.

А ние - заслепени от самите себе си,

пропускаме последен шанс.

Да бъдем за последно просто „аз”!