7 may 2020, 23:49  

Последна молитва

  Poesía
1.4K 4 2

Слънцето угасва,
луната спира да
диша.
Сбогуват се небето
и земята, разделят
се безгрижни
сънища.

Чупят се щастливи
въздишки, вечността
надпреварва се с времето.
С гръм и трясък идва
последният изгрев -
с последната закъсняла
молитва.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© M.M Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сякаш истинската и спасителна молитва винаги закъснява и е на фона на апокалипсиса в нас и около нас, но забелязваме този апокалипсис чак когато имаме нужда от нея. Много силен и лаконичен стих. Поздравявам те, Никотиана!
  • Усетих обреченост, но дори и в нея намерих красота! Поздравявам те🌸!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...