valcanyon (Валентин Миленов) valcanyon (Валентин Миленов)
15 859
15 oct 2024, 17:22

Последният щурец

555 0 3

                               Последният щурец 

 

 

Един човек с китара в ръка

с музиката си радваше хората!

Усмихнат човек с дълга коса,

раздаваше себе си, своята душа!

 

Един човек, музикант от "Щурците"

запълваше ни с музиката си дните.

С нея той водеше тихо своята борба,

една борба с музика, борба за свобода.

 

Един човек, един мъж, една рок легенда,

отиде си нелепо но песните си завеща!

Обичат го хората преди, обичта го и сега,

а той с китара ни свири от небето сега!

 

Един човек ще остане с песните си в нас,

усмихнат и винаги с китара в ръка.

Звучат песните му от сутрин до късен час

ще си спомняме за него с усмивка и тъга!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0