На Дафина

Толкова сълзи съм изплакала -

никой не избърса моя сълза.

Толкова радости съм очаквала -

никоя - неизстрадана.

Толкова вяра съм раздавала -

още от нея има във мен.

Толкова обич съм дарявала -

ще ми върнат ли късче някой ден?

Толкова мисли тежали са

в нощната обсебваща тишина.

Толкова думи горили са

тънките струни на мойта душа.

Толкова смелост посявах аз,

толкова сила, светлина, добрина.

Цялата се раздадох на вас -

и не изпитвам за нищо вина.

По стръмния път на живота ми

има пристанища, хижи дори.

Но намирам ли вярно посоката,

когато искам да сме все по-добри?