5 ago 2012, 21:27

Посока

  Poesía » Otra
1K 0 1

                                На Дафина

 

Толкова сълзи съм изплакала -

никой не избърса моя сълза.

Толкова радости съм очаквала -

никоя - неизстрадана.

Толкова вяра съм раздавала -

още от нея има във мен.

Толкова обич съм дарявала -

ще ми върнат ли късче някой ден?

Толкова мисли тежали са

в нощната обсебваща тишина.

Толкова думи горили са

тънките струни на мойта душа.

Толкова смелост посявах аз,

толкова сила, светлина, добрина.

Цялата се раздадох на вас -

и не изпитвам за нищо вина.

По стръмния път на живота ми

има пристанища, хижи дори.

Но намирам ли вярно посоката,

когато искам да сме все по-добри?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...