Потока

Късно се душата ми отприщи,

дори почти е неприлично

в стихове да се разсъблича,

когато животът се оттича...

Поне да бе по-рано,

когато реката ме повлече,

да си пасва с колена одрани,

сега е само тиня, другото изтече...

А днес какво...? Бих само искал

потока житейски да опиша

в давещия му подводен цикъл,

но с тези трийсет букви е излишно,

че и цял буквар не стига...