2 ene 2015, 20:25

Потомци

  Poesía » Civil
903 0 1

            ПОТОМЦИ
   
Осем Българии ние създадохме.
За тях, земя отвоювахме с кръв.
За това що курбан изядохме,
едва помним  водача ни пръв.

На бойни поля ние нямахме равни
от нас не плениха  и знаме и флаг.
И всичко загубихме после безславно
от управници – най големият враг.

Сега бедността ни разпъва на кръст.
Жените ни гледат болна Европа.
И плачат вечер над шепата пръст.
А казват, щастие на прага ни тропа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...