Изтерзаната душа
в зимна приказка една,
намираща и търсеща,
искаща и молеща,
загубила бе представа за света.

Умирам и се раждам,
без да разбирам,
но намирам вече
чувството в света.

Усмихвам се и не разбирам
защо без теб не искам да заспивам.
Какво се случи с мен?
Промяна пълна неусетно ме обзе
и в облаците ме пое.

Дори да исках, а не можех
теб да си представя -
за теб умирам и сега разбирам
колко лесно е било.

Трябвало е само да погледна
и да видя прозрение едно:
за мен това си Ти - ЛЮБОВТА!

Ако те загубя, не бих си го простила,
немислимо и невъзможно
струва се за душата -
така отворена и хармонична.

Съдба, открива любовта -
немислеща и нелогична,
за мен е нечовечна.
Без теб умирам
и мира не намирам.

Рано или късно и ти
ще си отидеш от мен,
но не ще го позволя.
Животът мой ще ти даря,
но на играта на света
аз ще се отдам
и до края ще се боря,
и пред всекиго ще споря:
за мен си ти -
края на безкрая.

Не знам дали
наистина обичам,
но във теб се вричам.
Любов, изгаряща мен,
поглъщам и попивам
всеки миг.

Радост носи ми денят,
нощта за мен е крепост,
скривалище за моята душа,
отморяваща е тя.

Какво направи Любовта!?