Забрави ме. Съня забрави.
Не търси ме, когато ме няма.
Обърни този лист и почни
нов роман за живота и края.
Примири се. Дори да боли.
Приеми, че е станала гршка.
И дори лудостта прегърни,
но не искай да почва пак нещо.
Забрави ме. Деня забрави.
В който с тебе открихме пътека.
Ще я следваш и сам. Без очи,
ще те гледам, духът ми ще крета.
Забрави ме. Дори да боли.
Забрави ме. Помни, че ме няма.
Поверително пращам сълзи,
а пък Лично за теб е финала.
© Валдемар Todos los derechos reservados
И не чакам екстаза неземен....
Искам най-после да ме целуне смъртта -
и със себе си тя да ме вземе.