Повярвай ми - не помня страховете си,
потънаха в дълбокото на думите.
Но помня ореола на ръцете ти
и как ме убеждават, че съм хубава.
Докосваха лицето ми усмихнати.
Очите ти, с възкръсващото лято.
Препускаше смеха ти из трапчинките,
прегръщаше ме с нежността си цялата.
Зеленото на летните ни мигове -
море, което имаше за грижа
да скрие любовта във дълбините си,
за да усети как кръвта се движи. ...