23 feb 2007, 12:57

Празна стая

  Poesía
1.1K 1 4
Измина още една година...
Още година от моя живот...
И поглед впервам назад:
постигнах ли нещо наистина?...
Поглеждам живота си до тук -
низ от болка, разочарования и страх...
Понечвам да заплача, но не мога...
Отново ме е страх, отново се питам:
има ли смисъл всичко?...
Но щом сама остана -
сълзите стичат се сами...
В празната стая
живота изглежда ми празен...
И тези години, вече ги няма...
И само аз съм тук, сама в празната стая...

15 Февруари 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...