23 feb 2007, 12:57

Празна стая

  Poesía
1.1K 1 4
Измина още една година...
Още година от моя живот...
И поглед впервам назад:
постигнах ли нещо наистина?...
Поглеждам живота си до тук -
низ от болка, разочарования и страх...
Понечвам да заплача, но не мога...
Отново ме е страх, отново се питам:
има ли смисъл всичко?...
Но щом сама остана -
сълзите стичат се сами...
В празната стая
живота изглежда ми празен...
И тези години, вече ги няма...
И само аз съм тук, сама в празната стая...

15 Февруари 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...