23 feb 2007, 12:57

Празна стая

  Poesía
1.1K 1 4
Измина още една година...
Още година от моя живот...
И поглед впервам назад:
постигнах ли нещо наистина?...
Поглеждам живота си до тук -
низ от болка, разочарования и страх...
Понечвам да заплача, но не мога...
Отново ме е страх, отново се питам:
има ли смисъл всичко?...
Но щом сама остана -
сълзите стичат се сами...
В празната стая
живота изглежда ми празен...
И тези години, вече ги няма...
И само аз съм тук, сама в празната стая...

15 Февруари 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...