Празнота

11 feb 2007, 15:56

Poesía

704 0 0

Когато вятъра погълне всички тишини,
когато океана потопи и моите сълзи.
Всичко се превръща в пустош
без всякакви мечти!

Ангелските полети се реят в синини,
гълабовите окови стават златни тишини,
писъка на жертва се превръща в ек
и умира радостта на тъжния човек!

Мисълта се превръща в пустуш,
тишината се превръща в стон,
всички ангели отлитат без посока
и душата изсъхва като клон!

Щом сълзите ти изсъхнат,
щом погледът ти се стопи,
щом чрез кикот се прикриваш,
умрял си без да се простиш!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.