Празнота

Когато вятъра погълне всички тишини,
когато океана потопи и моите сълзи.
Всичко се превръща в пустош
без всякакви мечти!

Ангелските полети се реят в синини,
гълабовите окови стават златни тишини,
писъка на жертва се превръща в ек
и умира радостта на тъжния човек!

Мисълта се превръща в пустуш,
тишината се превръща в стон,
всички ангели отлитат без посока
и душата изсъхва като клон!

Щом сълзите ти изсъхнат,
щом погледът ти се стопи,
щом чрез кикот се прикриваш,
умрял си без да се простиш!