Защо така пусто е на душа ми?
Защо ме мъчат тъжни мисли?
Защо сълзите ми блеcтят в очите
и уж не искам, а така боли ме...?
Болка е... даже страшна болка, 
сякаш някой тръгва си от мен,

а аз не искам...
Сякаш някой бавно ме напуска
и взема нещо ценно от мен...
Защо така се чувствам?
Защо е тежко на душа ми?
Защо усещам, че те губя?
И защо това ме натъжава?
Защо от мислите подобни

със сълзи се утешавам?
Аз чувствам, че отдалечаваш се от мен...
Защо? Защо? А дали така е?
Защо е пуста днес душата?
Мъка, мъка не идвай при мен!
Спри отчаяние, спри!
Аз съм щастлива, аз даже се смея,
но мъка тръгни си от мен...
Не идвай, не идвай,

не ти ли омръзнах, кажи?
Защо все ме мъчиш?
Защо ме душиш?
Щастлива съм с него...
И го искам за мен...
Нищо друго не искам...
... само обичта мy към мен...
  Надя  
  23.07.2006 г.