13 feb 2007, 22:17
Преди
Преди
Преди сънят блажен да дойде,
клепачи уморени да затвори,
в мислите ми долитат отнейде
спомени трепетни и ми говорят.
Заслушвам се и със тревога
откривам, че не си до мен.
Възкликвам: „Не, не мога
да се спася от твоя плен!”
Ако настойчиво ме търсиш,
ще ме откриеш нейде по земята.
Надеждата последна ще се свърши –
ти съвземи се и търси нататък!
29.04.2000 г.
Преди сънят блажен да дойде,
клепачи уморени да затвори,
в мислите ми долитат отнейде
спомени трепетни и ми говорят.
Заслушвам се и със тревога
откривам, че не си до мен.
Възкликвам: „Не, не мога
да се спася от твоя плен!”
Ако настойчиво ме търсиш,
ще ме откриеш нейде по земята.
Надеждата последна ще се свърши –
ти съвземи се и търси нататък!
29.04.2000 г.
© Мери Попинз Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Браво!
-
Много е хубав стиха ти, Мери!!! Поздрави!!
-
В крайна сметка, който търси - намира! Поздрави за стиха!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
