1 dic 2009, 16:19

Преди да заспя...

  Poesía
813 0 5

 

                                                                                                  ... gafletten uyan...

 

На теб

 

оставям

следите от раните си…

заедно с думите

които избягвам…

 

 

и тихите песни

сгънати в джоба

реките прелели

безумното бягане

пустите утрини

сгушени с нищото

в слепи следи

избледнели

от чакане...

 

оставям ти белези

скрити в очите

дълги пътеки

и празни ръце

пресипнали струни

нощем в стъклата ми

пясъчни вопли

в боси нозе…

 

оставям ти обич

вплитала дълго

всяка нежност

в безпаметен сън

всички рози

жадували слънцето

всеки порив

покълнал навън...

 

плахи стъпки

изплакана жажда

в малки капки

стаена вина

и олтарът

на жертвена клада

с пепелище

покрилo

плътта…

 

имам още…

малко въпроси

непотърсени ласки

незрели мечти

и занитен

в сърцето ми

образ

на безмълвна

усмивка

в зори...

 

оставям ти всяка секунда

всички липси

които градя

но в замяна

те искам

до себе си

до последно...

 

… преди...

 

да заспя...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...