На теб
оставям
следите от раните си…
заедно с думите
които избягвам…
… и тихите песни
сгънати в джоба
реките прелели
безумното бягане
пустите утрини
сгушени с нищото
в слепи следи
избледнели
от чакане...
оставям ти белези
скрити в очите
дълги пътеки
и празни ръце
пресипнали струни
нощем в стъклата ми
пясъчни вопли
в боси нозе…
оставям ти обич
вплитала дълго
всяка нежност
в безпаметен сън
всички рози
жадували слънцето
всеки порив
покълнал навън...
плахи стъпки
изплакана жажда
в малки капки
стаена вина
и олтарът
на жертвена клада
с пепелище
покрилo
плътта…
имам още…
малко въпроси
непотърсени ласки
незрели мечти
и занитен
в сърцето ми
образ
на безмълвна
усмивка
в зори...
…
оставям ти всяка секунда
всички липси
които градя
но в замяна
те искам
до себе си
до последно...
… преди...
да заспя...
© Бехрин Todos los derechos reservados