18 dic 2015, 15:34  

Преди изписване ...

  Poesía
521 0 1

 

 

 

Как искам да не мисля,

да не чувствам,

да отпочине моята душа ...

Къде? Оттатък? Там записана?

Добре, ще чакам ... Но докога?

Тя всеки миг ще плисне

от всичко преживяно,

наяве и насън неизплакано

в капки бисерни,

а като облак тъмен натежало ...

Затова сега тъй бързам

да я ливна в стихове -

река с прагове и бързеи

по смачканите бели листове ...

Дали остава воден прах

от душите с букви реанимирани?

Знам ли ..., но поне

докторски няма да е грях

преди последното изписване ...

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно казано - това, което ни държи в правилните вибрации - са мечтите...!!!
    "Затова сега тъй бързам
    да я ливна в стихове -
    река с прагове и бързеи
    по смачканите бели листове..."

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...