24 jun 2006, 18:41

Предначертано?Дали?

  Poesía
910 0 9
По линиите пъстри на ръцете ми
чета живот, изпълнен с правила.
Поела съм по пътя на съдбата си
и може би не ще я променя...

В нея бури има като във тихо езеро,
по върховете снежни вятър вие,
разлистват се листо подир листо,
а красотата своите венци си вие...

Песента й е започната и ще я пея,
дори да има земетръси в дълбини.
И мисля: струва си да го живея - Живота,
до където Господ Бог ми отреди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има много красота в твоя изказ!
  • Ах това съм го изпуснала.
    Много е хубаво!!!
    Поздравления Петинка, чудесен стих!
    Прекрасен ден мила
  • Струва си да го живееш! Хубаво е, Пети!
  • Хубаво!Хенри
  • Съдбата тя ти е написана
    и смело следвай си я ти.
    Каквато ти си си орисана,
    не ще го никой промени!!!

    Поздрави за стиха, Петя!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...