Предпразнично
Станах рано отзарана
с шетане да се захвана.
Пия си кафето бавно,
готвене ме чака славно.
Докато с цигарата дими,
съпругът нежно ми мълви:
„Баклавичка направи.
Нека бъде в три тави.”
Баклава харесваш, знам,
и аз обичам да я ям.
Синът от скайпа става,
при мене дотърчава.
„Мамо, торта с ром, с банани,
украсена със сметана.
И да стане по-голяма.”
И торта ще извае мама.
Техните желания приех
и да ги изпълня се заех
без да губя миг дори.
Ох, дано да ми спори.
……………
Докато изстива блата,
напластявам баклавата.
Мятам в печката тавата
и подхващам капамата:
зеле, свинско, пиленце, ориз –
ще изпълни всякакъв каприз.
Щом закъкри капамата,
иде ред на руската салата.
Тортата ще украся
някъде към вечерта.
……………
Цял ден циркулирам,
за кафе се само спирам
и никак се не уморявам.
Песничка даже припявам –
за едно мъжко момиче,
което силно обича
двете свои момчета:
едното - с коса побеляла,
другото – едва възмъжало.
Да са ми здрави и живи
и много, много щастливи.
30.12.2009 г.
© Павлина Илиева Todos los derechos reservados
Радослава, поемата "Как мъжът ми приготвя пържолите" ще я сътворя някой друг път.
Весел празник!