"
Циганка ми гледа на ръка,
с груби пръсти дланите погали,
тъй, четейки моята съдба,
чувствата събуди в мен заспали.
С глас треперещ тихо зареди,
песен за живота ми подхвана,
туй, което e било преди,
мигом пред очите ми застана.
Разгоря се огънят без дим,
шепотът докосна ми душата,
образът желан и тъй любим,
сякаш се промъкна в тъмнината.
Циганка ми гледа на ръка,
а сърцето ми така се свива...
"Искаш да забравиш любовта,
но в теб е тя, пулсира жива!"
"Разреши ù, нека закипи
и в кръвта ти нека да запее,
възвисена нека полети,
звезден блясък нека разпилее!"
Циганка ми гледа на ръка,
да повярвам ли сега, не зная?
Каза ми: "Ще носиш любовта
до живот, а после и в безкрая!
© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados