Предсказание
Предсказание
Този век ще се срути отгоре ни...
Затова ли израждаме стихове
от уплаха и гняв непристорени,
на живота в ъглите изтикани...
Даже дъх не поемаме. Толкова
е сгъстен този въздух от истини,
че почти не усещаме болката
от ножове в гърба ни притиснати.
И на плиткото в чашите давим се,
и се спъваме в мислите, куците,
да не би да събудиме дявола,
който спи на сърцето в улуците.
Ала хлябът е буден. Излишно е
да мълчим. Той ще види и в тъмното,
щом треперим, но не пред Всевишния,
а пред сенките му на разсъмване...
щом залитаме страшно оплетени
в самоупреци и оправдания,
а децата целуват ръцете ни
пълни с дъх от пенливо мълчание...
... щом сме толкова слаби и истински
и изобщо не сме като хората,
ще се скрием в солта на сълзите си...
Пък векът нека пада отгоре ни!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados
