Прегърни ме, бъди в моя ден.
Разгадай ме, познай ме във ритъм.
Подари ме на Бог и чрез мен,
докосни се до звездното сито.
Заключи ме в сърцето на звяр,
който винаги влюбен и сит е.
Разпилей ме в жарава и с мен,
в нестинарска магия се скитай.
Положи ме във капка роса,
завържи ме със стрък от иглика,
не допускай до мен светлина,
намери ми сълза и копито.
Превърни ме във сън и копнеж,
открадни ми страха и очите,
посипи ме със студ и със скреж,
като вятър духът ми ще скита.
Повелявай да бъда със теб,
да воювам с любов и със мисли.
Претворявай ме в стих, в минал ден...
Само, моля те, недей ме измисля.
© Валдемар Todos los derechos reservados
А за удивителните бих казала, колкото повече, толкова по-добре.
Не мисля, че е кой знае каква сложнотия, че да те е озадачило чак толкова много.
Така добре ли е без удивителни???...