Прегърни ме за последно
Прегърни ме, прегърни ме тази вечер,
просто за последно,
даже и да е нередно...
после си отивай и ме остави -
полугола и безумна,
но преди това ме прегърни!
Удушù ме със целувки,
ослепù ме със преструвки,
но ме прегърни!
Погалù косите ми, така, за сбогом
докосни ги нежен,
както и преди.
А после тръгвай, даже мигом
в тишина се превърни!
Прегърни ме, докосни ме за последно,
пожелай ме,
съблечи ме без слова!
А след това отивай си... безследно,
остави ме,
потопена във тъга!
Прегърни ме, а нощта ще е прощална,
изкушена,
пожелана, прегрешена...
а целувката ти, даже да е жална,
негоряла ще е, неопустошена...
Прегърни ме, просто ме прегръщай,
тялото ми нека онемей!
После тръгвай
и не се обръщай!
Там далеч без мене
полудей!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дида Христозова Todos los derechos reservados
