Аз съм онази малка точица,

драсната случайно на листа.

Следа от молива изгризан,

зареден със грешни мисли.

Малко петънце зад думите,

с криви назъбени краища.

Аз съм точката последна

в края на многоточието.

Уж след нея нямало нищо,

пък тя не спира да говори.

Аз съм онази удивителна,

слагаща началото и края

на поредна въпросителна.

А после пътя продължавам

като еднокрака запетая.

Аз съм точка на пресичане.

Остана ли си само точка,

значи след мене няма нищо.

Аз съм точка на пречупване.

След нея настъпва краят.

Или може би – началото.

Нов ред със главна буква.

© Паулина Недялкова