12 oct 2011, 12:17

Преродена

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

                  ПРЕРОДЕНА

 

Изнизват се годините. Животът отлетя.

Момичето усмихнато превърна се в жена.

Забързана, понякога в очите ù тъга,

но скътала в сърцето си младежката искра.

 

Мечтите си отглежда, като дете - с Любов.

Полива ги  с Надежда, тори ги с благослов.

А Вярата е слънце - и с щедра топлина

раненото ù щастие изправя на крака.

 

В очите заиграва пламък закачлив,

смехът ù се понася, като поток пенлив.

От раменете пада товарът "отчаяние".

Върви със крачка бодра - цялата сияние.

 

И погледи събира - палитра от емоции.

Годините натрупани - са днешната промоция.

Животът стар и скучен, превърнала във нов,

с Вяра и Надежда и вечната Любов.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щастлив си ти, ако умът ти
    за жилище сърдцето е избрал.
    Фридрих Шилер.
  • Запазвам ти ред, Стенли!Чоно, слъчево настроение! Благодаря, ви!
  • Промоцията ме устройва,нареждам се на опашката...
  • Много усмивки, Плами! Благодаря!
  • Този стих ме усмихна в този дъждовен работен ден. Благодаря "Животът стар и скучен, превърнала във нов,с Вяра и Надежда и вечната Любов."

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...