Със спомени душата ми бе пълна,
красиви спомени за свята любов,
но всичко ти нарочно погуби:
и вяра, и надежда, и желанието ми за живот.
Защо изпепели съцето,
което беше предназначено за теб?
Защо със сълзи е обляно лицето,
та нали аз вече не искам да съм с теб?
Защо изпепели душата,
която те боготвореше всеки час?
Защо погуби всичко,
дори доверието между нас? ...