Пресъхват устните
Във мен вали, а вън е суша.
Пресъхват устните в безмилостна тъга.
Оплаквах дните си безумни.
Аз плачех със усмивка на уста.
В очите им оставах ведрата.
Във спомените им ги карах да се смеят.
За себе си отсъдих само самота.
Сред хаоси от лудост рея се сама.
Пилях надежди, пръсках радост.
И исках да ме помнят винаги такава.
По устните ми няма нито капка сладост.
Пресъхват те в гримаса на тъга.
И маската си сменях някак бързо.
Днес виждат ме като щастлив човек.
Аз вчера бях море от сива мъка.
А утре ще съм само спомен блед.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
А дали е живот?
