Претворени лъжи
Когато залезът във нищото се претопи
и гасне сладостта му във очите,
тогава мрак заплашва да сломи
останалата воля, отекнала във дните
на миналия ми разкош и суета,
белязала с усмивки и сълзи страните,
когато нямаше и капка нищета,
за да прояде онези бисери – мечтите.
А аз вървях. Събирах ги безчет.
И мислех си, че нищо не пропускам!
Каква съдба, оказа се да си поет,
изгубил всичко, но и не спестил лъжите!
Лъжи, които същността пронизват
като натрошено до безпаметност стъкло.
И върху нетленната си плът изписват:
„Лъжа ли бе или мечта след опело?”
и гасне сладостта му във очите,
тогава мрак заплашва да сломи
останалата воля, отекнала във дните
на миналия ми разкош и суета,
белязала с усмивки и сълзи страните,
когато нямаше и капка нищета,
за да прояде онези бисери – мечтите.
А аз вървях. Събирах ги безчет.
И мислех си, че нищо не пропускам!
Каква съдба, оказа се да си поет,
изгубил всичко, но и не спестил лъжите!
Лъжи, които същността пронизват
като натрошено до безпаметност стъкло.
И върху нетленната си плът изписват:
„Лъжа ли бе или мечта след опело?”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
