Приказка за даването и... получаването
Някога живял... махараджа,
който станал на... сто години.
Решил най-мъдро да отбележи деня
със велможите свои най-свидни.
Поканил ги той в двореца голям,
предложил гощавка богата,
а те - в благодарност - донесли му там
подаръци много в отплата.
И станали много, чак до тавана,
богатствата чудни поднесени.
Погледнал ги царят и, много засмян,
заповядал: "На две ги сложете.
В едната купчина, тез със слова,
от кого и кога са дарени.
А тези пък, дадени без имена,
на друга страна отделете!"
После качил се на трона богат
и отворил пакетите с дарове,
извиквайки сам дарителя там,
с усмивка... му връщал подаръка.
А после погледнал към другия куп
и рекъл: "Аз тез ще приема!
Те нямат подател и затова
на никой длъжник не ще бъда.
Да можеш да даваш - той продължил -
без да чакаш от никой отплата
и да получиш, без да станеш длъжник,
това е най-скъпа награда."
Така в любовта е, приятелю мой!
Даряваш ли, знай, ще получиш,
но само когато се отдаваш до край
и любим в длъжник не превърнеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
