2 jul 2007, 9:01

Приключих с безнадеждната любов

  Poesía
783 0 7
 

Сърцето ми отново е свободно -
приключих с безнадеждната любов!


Два месеца

бях влюбен във Светлана -

но нищо с тази ми любов не стана!


Тя само разказите си обича

и около мъжа си само тича!


Остана любовта ми - благородна

и платоническа, сиреч - безплодна!


На "Откровения" със  нея бях -

какви ли само хватки не опитах!

Навсякъде край нея се въртях!

Дори и: "Колко е часът?" - запитах!


Жените са петимни за любов -

една от десет само не изменя!

Една на сто да бе - със този мой  късмет,

пак - сто на сто - аз нея ще уцеля!


Пропуснах две години - със Калина!

Ако пропусна две и със Светлана -

то от живота ми какво остана!?


Да бях владетел, аз на съд суров

бих пратил всеки

безнадеждно влюбен:

светът гъмжи от жадни за любов,

а той се вре, където е ненужен!


Сега сърцето ми отново е свободно!


Приключих със нещастната любов -

от днес не може нищо да ме смаже!

Която и жена да ми откаже,

усмихвам се - и диря дивеч нов!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Джейни, Мариники, Анета, Магинка, Никол - благодаря ви! Хитроватите ви усмивки толкова да ви отиват, толкова сте мили и красиви! Че покрай вас и аз не мога да се сдържа да не се усмихна!
  • О, Светланал - една печал в сърцето ми роди!
    Искриш от хумор, раждаш смях, а мен ме - подлуди!
    Сърцето ми за теб кърви, а се усмихваш ти!
    Аз бих повярвал! Ала ти не вярваш на сълзи!
    Защо не вярваш? Може би сама ти не си страдала,
    сама не си се влюбвала, сама ти не си плакала!?
  • Уж е тъжно, а и аз се усмихвам! Браво на Ловеца!

  • Поздрави и за двамата!
    Прекрасни сте!
  • За кой ли път....усмихна ме.Прочетох нещичко от книгите ти-нямаш страх ти от Бога, нямаш!Усмивчица!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...