Изплакани са сълзите ми отдавна
и няма я последната капчица вина.
Илюзията ми без жал пропадна,
не ме е страх вече от скръбта.


Нима от болка мъртвецът може да пищи,
нима кръвта бушува щом е студена.
Съвестта ми с пълна сила вече не крещи,
душата ми от безразличието е покорена.


Защо ме гледаш с поглед така жесток?
Сърцето ми отдавна, ни мрази, ни обича.
Пося в същността ми своя порок.
И днес душата ми на теб прилича.