20 sept 2007, 19:55

Прилика

  Poesía
897 0 1
Леглото ми до мен се сгуши
и показа своята душа:
две възглавници големи
и една малка, за среда.
Едно одеало, облечено в пижама,
намачкано във крайчеца лежи.
Една завивка във позлата,
в долната част на кревата,
едвам за крайчеца тя се държи.
Едни дънки, на две сгънати,
по средата като плесен седят
и една найлонова чанта
върху одеалото нахално лежи.
Една червена пижама,
обърната, до торбата е свела очи
и един кабър лукаво усмихнат
под одеалото тихо седи.

Защо туй легло толкоз напомня
на бардака, шарен, във мойта душа.
И тъй като леглото ми си показа душата,
моята същност не може се скри.
В душата си нося аз всичко,
от всичко по малко, дори
имам една дрипа зъбата,
която отдавна за помощ крещи.
Но захвърлена, както торбата
нахално в душата ми любовта си седи!
                                                 10. 09. 2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...