Вързана е. Пред стената .
И готова за разстрел.
Не пожела черна качулка.
Остави я. Нека гледа...
Сега сме нейни екзекутори.
Погледни я . Колко е отслабнала.
А онази нежна вена на слепоочието,
която пърхаше - синя пеперуда.
Сега тупти - опънато до скъсване въже.
Остави я. Нека гледа.
Страхът целува очите й.
Дори не плаче, толкова е уморена. ...