Притча за катрана, или...:)
Написано с любезното съдействие на Lingerie,
вместо коментар на стиха ми "Адам и Ева"
Дали след срещата си двама (подобно Ева и Адам-а),
ще имат малко забавление (Защо пък не и изкушение?)?
Това е изводът ми, братя (и Ева си го заслужава),
че аз отново съм невинен (но озовах се с нея в ада).
...
На кю-то си получих снощи таз бележка,
и за да не стане някаква си грешка,
реших взаимно отговорност да поемем,
че твърде е голям казана със... катрана, затуй:
Какъв ти ад?! Какви пет лева, бате?
Каква невинност те е погнала, не знам?
Комай, забрави за змията?!
Та тя е цяло изкушение,
а ти приемаш я... по изключение.
То, видно е, в катрана ще горим.
Ама студено ще е май на Ева,
сама, и вътре във катрана?!
По дяволите! Ама тя все пак е дама!
Дори и тъй да е, добре е да е споделен катрана!
Но стига с дяволи. Не е ли по-добре... с Адама?!
Така, че моля те, не се коси!
При свойта Ева във казана се топни!
И в заключение - клокочи в пъклото казана.
Гори със пълна сила огъня.
Не се пъни, а просто скачай,
подбрал със себе си жената!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
