Притъпени сетива
Понякога не виждаш онова,
което пред очите ти стои
и често съжаляваш след това,
че нещо си пропуснал, но уви.
Понякога не чуваш ти гласа,
който до ухото ти шепти,
изгубил се на мислите в леса,
не би го чул ти - даже да крещи.
Понякога не вдъхваш аромата
на цветето, ухаещо пред теб,
а мислиш си, че строга е Съдбата
и че животът ти е някак си нелеп.
Понякога не вкусваш от деня
това, което ти предлага щедро,
а само казваш: "Ще се променя"
и сипеш обещания на едро.
Понякога не чувстваш допир
с познатите и сигурни неща
и сякаш че душевният ти мир
крепи се на единствена мечта.
Понякога не чувстваш туй, което
към теб изпитва някой друг,
но щом разбие се сърцето
те сепва неговият стъклен звук.
Неистовият страх, че ще сгрешиш,
ти пречи да изпиташ свобода,
а свойта неспособност да решиш
прехвърляш върху всички сетива.
Започваш ти и краят пак е твой,
и твоя е единствено властта
да изтриеш страховете си безброй
и да почувстваш на живота прелестта!
което пред очите ти стои
и често съжаляваш след това,
че нещо си пропуснал, но уви.
Понякога не чуваш ти гласа,
който до ухото ти шепти,
изгубил се на мислите в леса,
не би го чул ти - даже да крещи.
Понякога не вдъхваш аромата
на цветето, ухаещо пред теб,
а мислиш си, че строга е Съдбата
и че животът ти е някак си нелеп.
Понякога не вкусваш от деня
това, което ти предлага щедро,
а само казваш: "Ще се променя"
и сипеш обещания на едро.
Понякога не чувстваш допир
с познатите и сигурни неща
и сякаш че душевният ти мир
крепи се на единствена мечта.
Понякога не чувстваш туй, което
към теб изпитва някой друг,
но щом разбие се сърцето
те сепва неговият стъклен звук.
Неистовият страх, че ще сгрешиш,
ти пречи да изпиташ свобода,
а свойта неспособност да решиш
прехвърляш върху всички сетива.
Започваш ти и краят пак е твой,
и твоя е единствено властта
да изтриеш страховете си безброй
и да почувстваш на живота прелестта!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados
