jeditte (Ангелина Трифонова)
47 16
17 abr 2007, 21:51

Притъпени сетива 

  Poesía
673 0 4
Понякога не виждаш онова,
което пред очите ти стои
и често съжаляваш след това,
че нещо си пропуснал, но уви.
Понякога не чуваш ти гласа,
който до ухото ти шепти,
изгубил се на мислите в леса,
не би го чул ти - даже да крещи.
Понякога не вдъхваш аромата
на цветето, ухаещо пред теб,
а мислиш си, че строга е Съдбата
и че животът ти е някак си нелеп.
Понякога не вкусваш от деня
това, което ти предлага щедро,
а само казваш: "Ще се променя"
и сипеш обещания на едро.
Понякога не чувстваш допир
с познатите и сигурни неща
и сякаш че душевният ти мир
крепи се на единствена мечта.
Понякога не чувстваш туй, което
към теб изпитва някой друг,
но щом разбие се сърцето
те сепва неговият стъклен звук.
Неистовият страх, че ще сгрешиш,
ти пречи да изпиташ свобода,
а свойта неспособност да решиш
прехвърляш върху всички сетива.
Започваш ти и краят пак е твой,
и твоя е единствено властта
да изтриеш  страховете си безброй
и да почувстваш на живота прелестта!

© Ангелина Трифонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво!
  • Много хубаво!
    Поздравления!
  • Много добро! Имаш талант и "есенция", съвсем малко не ти достига в техниката за да придадеш гладкост на изказа, но това с времето ще се оправи. Най-важното е, че не изпадаш в сладникав сантиментализъм, а поднасяш идеите си по подобаващ начин. Поздрави!
  • ,,Започваш ти и краят пак е твой,
    и твоя е единствено властта
    да изтриеш страховете си безброй
    и да почувстваш на живота прелестта! ''

    Много хубав стих! Браво!

Propuestas
: ??:??