Приятели
Приятели
Обичам изгрева, когато от морето
атлазен диск, кълбо от светлина
отскубва се и тръгва към небето,
не слънце, сякаш миг от вечността.
Харесвам вятъра, когато с хищна ярост
напира срещу мен във порив див,
познайник е от буйната ми младост,
а срещите ни спомен, че съм жив.
Дъждът ми е приятен събеседник,
за разговор желая го в нощта,
нали не думи, капки за посредник
отправя срещу моите слова.
Безценни сте за мене вий, приятели,
стихиите на вятъра, дъжда,
жаравата на слънцето - ваятели
изкустни сте на моята душа.
Обичам ви, ала когато самотата,
най-верния от всички ви другар,
прегърне ме, аз страстно по устата
целувам я със жажда на жътвар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
